Годината е 1938-ма. Избори. Избори, на които за пръв път в България могат да гласуват и жени. Избори, на които няма партии. Не. Само независими кандидат-депутати. Е, и дядо ми, поради наивност, е решил, че независим депутат означава наистина независим депутат, и се кандидатирал. Най-вероятно е чувствал уважение и доверие от доста хора, и затова. Но това, май, не е било достатъчно, както е недостатъчно и сега. Не е избран за депутат. Обаче прокламираните от него идеи в предизборната кампания, ме впечатляват. Сега, защото сега ги откривам. Защото когато съм си общувал с него, бях дете и той не ме е занимавал по това време с такива глупости като политика, например.
