Само за живота и образованието
155 хиляди абонати
Вие сте абонирани
Защо умните хора остават бедни: добър отговор в една еврейска поговорка
8.5K четения
Вчера
„Ако си толкова умен, тогава защо си толкова беден?“
Този въпрос, пълен с разочарование и недоумение, често се задава от онези, които са изненадани от несъответствието между интелигентността на човек и неговото финансово състояние. Защо умният човек с добро образование все още изпитва финансови затруднения, докато други, които дори не са завършили училище, да не говорим за висше, забогатяват без много усилия?
Този парадокс има много общо с разликата между знание и правене, която е изразена с дълбока простота в класическата еврейска поговорка:
„Ако делата ви са по-високи от знанието ви, то знанието ви е много ценно. Но ако знанията ви надхвърлят делата ви, тогава те са безполезни.”
Тук има голяма мъдрост, която далеч надхвърля финансовия успех. Защо умът сам по себе си може да не е достатъчен за постигане на финансов успех и как тази поговорка разкрива важни истини, които може да са ключът към преодоляването на пропастта.
1. Огромна разлика между „просто да знам“ и „да знам и да правя“
Има огромна пропаст между простото придобиване на знания и тяхното практическо приложение. Много умни хора имат обширни познания в различни области, непрекъснато учат нови неща, но когато трябва да предприемат решителни действия, не правят нищо, страхувайки се да поемат рискове и да се провалят.
Човек може да знае как да отвори бизнес, как да управлява инвестиции, но ако не може или не иска да действа, това знание остава безполезно за никого. Способността да се превежда знанията в действие изисква смелост, дисциплина и издръжливост – качества, които не винаги се комбинират с интелектуални способности.
Една еврейска поговорка илюстрира идеално това: „Който учи, но не действа, е като човек, който оре, но не сее.“
Напомня ни, че придобиването на знания без действие е безполезно. Точно както фермер, който не засажда семена след оран, няма да види реколта, човек, който не прилага знанията си, няма да види плодовете на своя потенциал.
2. Лесно е просто да вземете информация, но много по-трудно е да работите.
В нашия забързан свят е лесно да попаднете в капана на събирането на информация заради самата нея. С безкрайни ресурси на наше разположение можем да прекараме часове в изучаване на всичко – от финансови пазари до философия. Но има ясна разлика между практическото знание – мъдростта, която може да се приложи ефективно – и знанието, което е необходимо само когато трябва да го покажете в добра компания.
Спомнете си думите на философа Епиктет, който казва: „Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него.
Въпреки че говори за изпитанията на живота, принципът е същият: стойността на знанието в крайна сметка се определя от неговото приложение.
Някой, който знае как да реагира, който може да превърне знанието в мъдрост чрез опит, ще бъде по-успешен от някой, който просто има библиотека от непроверени идеи.
Именно тази способност за прилагане на теорията на практика често отличава финансово успешните хора от тези, които въпреки интелигентността си остават бедни.
3. Какъв е смисълът да се хвалите със знания, ако те не носят стойност за вас или други хора?
Интелектуалците по природа обичат да учат и много от тях се гордеят с огромните си запаси от знания. Когато обаче знанието се превърне в източник на суета, то не носи никаква полза освен раздуване на егото. Някои може да използват своята интелигентност като средство да се чувстват превъзходни, като гледат отвисоко на онези, които смятат за по-малко интелигентни.
Ако човек прекарва времето си в събиране на информация, без да връща нищо обратно – без да създава, допринася или помага на другите – тогава това се превръща в егоистична дейност. Истинската мъдрост не е това, което знаеш, а това, което правиш с това, което знаеш.