Автор: Селма Тодорова Първата си среща с Професора помня, като да бе вчера. Тогава е бил с няколко години по-възрастен от мен сега. В пети клас за първи път ми преподаваше художничка. Тя ме увлече силно и аз рисувах непрестанно през цялата учебна година, както и през лятната ваканция. Това беше начин и майка ми да не ме кара да свиря с часове на пиано, да повтарям до втръсване едни и същи етюди, пиеси, сонатини. През цялото лято след пети клас, за по-интересно, аз усложнявах техниката и сюжета на рисунките…
Повече >>Спомен за моя учител
